Отслабвам…

Страшен и ужасен глад мори добитъка (тоест мен). Денят след свободния ден (или иначе казано потоп) е винаги гладен. Иска ти се да си хапнеш пак. Ревеш, че искаш да си нормален човек и да си плющиш, колкото си щеш (изобщо не се сещаш, че нормалните хора надали ядат постоянно теста и приемат ударно количесво калории всеки ден).

За момента удържам фронта. Децата нагъват пица. (уааааааааааааа искам и аз бееее, няма ли да се свърши тая пица, че да не я мисля) Аз пък ядох сухарче с извара (бля, пицата си е друга работа).

И изобщо една пица ми се е получила в главата в момента. Може да се каже, че ми е едно пицаво.

Обаче пък, благодарение на хремата и ксилометазолина, нямам грам обоняние. Което е добре, поне не усещам миризмата на запечения кашкавал. Лошото е, че мозъка ми я помни. Ще взема да поработя и да подъвча дъвка, белким ми мине пицавото настроение.