Папагал
27.07.2010 в 8:33 | Публикувано в Uncategorized | 1 КоментарНапредъка, който виждам до момента, е че синът ми е станал като едно ехо. Повтаря всичко след нас, къде вярно, къде не съвсем вярно. От изреченията повтаря последните думи (Ето виж, вали дъжд – той повтаря дъжд). Преди мълчеше като риба, не искаше да повтаря нищичко.
Телевизията никак не му липсва, по-спокоен е.
Спрях да купувам и шоколад. В следствие на което почна да яде повече нормална храна (което всъщност е логично). Е, все още не ще манджи, но нищо, не губя надежда.
Днес за пръв път ми врътна номер. Облякох му блуза, която не харесва, дърпа я, ядоса се, чак ревна. На масата имаше филия с лютеница, отиде, нацапа си пръстите с лютеница и си намаза блузата. И ме погледна победоносно. Хитрец си ти, Андрешко 
1 Коментар »
RSS хранилка за коментарите към тази публикация. Адрес за TrackBack
Вашият коментар
Блог в WordPress.com. | Theme: Pool by Borja Fernandez.
Статии and коментари feeds.
Здравейте, Вашата история има ли продължение?
Аз съм логопед и също като Вас, отдавна съм открила, че децата учат , ако не единствено,то поне предимно чрез игра. Отдавна работя с деца, които страдат от дисфазия на речта, без това да е съпроводено от конкретна неврологична диагноза. Ако това не е проблем за Вас, ще се радвам да чуя за развитието Би през последната година.
Comment by Антоанета— 23.01.2012 #