Родна реч, омайна, сладка

СПРЕТЕ ТЕЛЕВИЗОРА!!!

Първото, което направихме преди десетина дни е да спрем телевизора. Вредно, напрягащо нещо. Нищо не бучи вече, всичко е спокойно, не ми пищят бакогани, бен тен (нарочно го пиша с малки букви), звездни рейнджъри.

Ефектът е мигновен, наистина.

Купихме повече книжки.
Купихме блок за рисуване. Фината моторика – рисуване, оцветяване, рязане с ножица – тя е важна за развитието на ума, а от там и за проговарянето. Рисуването трябва да бъде с моливи или пастели, за да може детето да се научи да регулира натиска. С флумастри няма как да научи това. Скоро ще купя и водни бои, да си мажем вкъщи:)
Изтеглих от нета логопедични карти.
Като почне да ме слуша ще изтегля и картинки, които да оцветяваме. Да ме слуша – имам предвид да изпълнява каквото му казвам. Сега не иска, протестира много, иска той да определя игрите.
Запасихме се с много търпение и много усмивки.
Днес купихме и рибено масло, то е важно за мозъка, а той не яде риба. Ако детето ви яде риба, няма нужда от това.
С баща му се разбрахме една вечер той да се занимава с него, една вечер аз. Като сме двамата заедно става калабалък.

Първата вечер беше баща му. Пълен провал. Пищеше на всичко, хвърляше, нищо не стана.
Вечер преди да заспи му чета книжки. Приказки в стихотворна форма. Помните ли това “Ей, Гъбарко, добър ден. Моля те, кажи на мен, где ще мога за обед да си хапна малко мед?” Много я харесва. Когато му чета подобни приказки стои до мен и слуша, без да мърда. Докато чета посочвам Гъбарко, Шишарко, Мечо винаги, когато ги спомена.

Втората вечер беше моята вечер. Отново почна да пищи и да не иска нищо. Разхвърля всички книги, листа за рисуване, моливи. Аз взех един лист и молив и нарисувах кръгче. Той също взе молив и започна да рисува кръгче. Не му се получи, ядоса се, надраска всичко. След още няколко неуспешни опита отидохме на компютъра да гледаме логопедичните карти.
Те представляват картинки на животни, или предмети, или нарисувани действия. Започнахме да гледаме животните. Тактиката е следната – аз казвам “Какво е това?” и изчаквам малко, може пък да отговри. След като не отговори продължавам “Това е голяяям Мечо, той има очи, носле, уста, също като теб”. Издържа десетина карти и се вбеси пак.

На третия ден баща му се опитал да му покаже как да реже с ножица, не се е справил успешно, но му е било забавно.

Вчера, четвъртият ден, аз играх с него. Смених малко игрите. Подредихме няколко плюшени играчки, взех една пластмасова купа и лъжица и седнах да ги храня. Това му се стори много забавно, смя се много, слагахме ги после да пишкат на гърнето, да спят. Дадох му и той да ги храни, някои от тях падаха, плачеха, защото са си ударили ръчикчката, а той ги целуваше и гушкаше, за да не плачат. Дори повтаряше, не много ясно “Отвори уста, хайде сега аааам”.
После пак пробвахме логопедичните карти, този път всички животни изгледахме по два пъти. Това е коте, което прави мяууу, това го казвах за всички животни, за които ми е известно какви звуци издават.

Тази вечер и следващите аз ще се занимавам с него, защото баща му го няма.
Но не ми е досадно, измарям се от това, че квакам постоянно, за да му привлека вниманието.

Сега той търси постоянно игри с нас, не иска да бъде сам.

С яденето напредък почти няма. Въпреки че преди като видеше храна, различна от филия със сирене, блъскаше чинията. Вчера му дадох чиния, в която сложих печена риба, краставица, домат, сирене, подредени красиво. Нищо не хапна, повече си игра, само хляба си изяде, но поне не блъсна чинията.

Почна да повтаря повече думи след нас. Вчера застанaх срещу него и посочвах моите нос, уста, очи. Той правеше същото и повтаряше “нос, очи, уста…”. А на мен ми идеше да се разплача. Онзи ден пък подаде на кака си едно кубче и сам каза “Дай”. Помня, че дъщеря ми казваше по същия начин, когато проговаряше, понеже ние казваме дай, за да ни даде, той го използва, когато ни дава.

Толкова за сега:) Съвсем скоро ще пиша пак:)