Родна реч, омайна, сладка

Разни сигнали за разни проблеми

Четейки из интернет за проблемите с говора и липсата на такъв, ми се наби в главата следното: “Когато едно дете на две години не може да свърже две думи в изречение, значи има проблем”. Това не ме оставя на мира, не мога да си простя, че някак съм проспала цяла една година, без да видя проблема, който е бил пред очите ми.

През тази една година аз се успокоявах и ме успокояваха близки и познати с различни тези и предположения. Например – детето е интроверт; бабата на шестия братовчед на мъжа ми е проговорила на шест години; Анщайн е проговорил след три; детето просто си е такова; недей да го мъчиш и да се тормозиш и други подобни.

Не правете като мен! Ако детето Ви на 2 години не казва “Дай вода” или “Мамо, ела” , или каквото и да е изречение, вземете мерки, не се крийте от проблема, не си заравяйте главата. Може да е будно и умно дете, да е научило много неща, но липсата на говор е проблем, който рядко се оправя от самосебе си.

Спомняйки си някои неща от последната година, паралелно с това четейки много неща, които не съм знаела, виждам ясните знаци, които синът ми е давал.

До преди година детето ми ядеше всичко. Юли месец постепенно спря да харесва почти всичко. Докато не стигнахме до там да яде хляб и сирене основно.

Протест, проблем, знак, не знам какво е това. Но е нещо, на което трябва да се обърне внимание. А не да махнем с ръка и да си кажем “Е, злоядо дете. И аз бях така като малка. Ще се оправи. Ще огладнее и ще прояде”. Да, но не става така, не мога да си държа детето гладно, за да му пробутам супа, жестоко е.

Сега в яслата яде супа, но само водата от нея. Ако попадне вътре някое морковче – плюе веднага.

Обича шоколад. Много обича. Едва го ограничавам.

Тоест ако детето спре да яде – има проблем, това може да е протест, може да е здравословен проблем, а не просто злоядо дете.

Понякога родителите много се вглеждат. Понякога пък отхвърлят очевидните проблеми. Трудно е да се нацели златната среда. Но трябва.