Родна реч, омайна, сладка

Преглед при логопед и психолог

След като детето ми стана на 3 години, аз вече почнах много да се притеснявам за него. Но май не съвсем достатъчно. Прегледът при гореспоменатите ми послужи като шамар, отрезвителен, за да осъзная какво се случва. Заведохме го на платена консултация при психолог и логопед, две жени, които работят заедно и искаха заедно да дадат оценка.

Часът е 10,30, отиваме там, детето е в настроение, всичко е наред. Вадят му играчки, той си харесва една, играе си. На нас психолога ни задава въпроси – как е роден, имало ли е проблем, кога е проходил, лазил ли, кога е почнал да сяда… ей такива неща. След тези въпроси логопедът подреди пред сина ми няколко карти с различни илюстрации по тях. Той не обърна внимание, а продължи да играе с играчката, която му е най-интересна. Тя му я взе и каза, че сега няма да играе с това. И му каза “Анди, дай ми картинката с колата”. Той се разрева, разбесня. Тя повтори, че иска да й даде колата. Той взе картинката с колата, смачка я и я хвърли към нея.

Според тях синът ми има СИД – Сензорно Интегративна Дисфункция. И проявявал аутистични черти. Пратиха ни в психиатричната клиника Св. Никола.

След много четене за СИД съм сигурна, че синът ми не е в това състояние. Защото СИД е състояние, не диагноза.

За аутизма… няма да коментирам.

Оценката им е следната – самостоятелност и общо физическо развите отговаря на възрастта.

Речевите му способности отговарят на 14-18 месечно бебе.

БЕБЕ!

А синът ми вече е дете…

След мислене, четене, лутане със съпруга ми решихме да се занимаваме вкъщи с него. Ако не видим напредък – да го заведем в св. Никола. До края на август сме си дали срок. После… ще видим.

Ще споделям какво е научил, един вид дневник на неговата реч, за да мога да следя има ли прогрес и какъв е той.