Родна реч, омайна, сладка

Малко стъкмистика и моята вина

Нали ви казвам, че много четох.
Прочетох двете огромни теми в БГ мама за трудно проговарящите деца.
И останах със следното впечатление.

Повечето неговорещи деца са момчета.
Повечето неговорещи деца са втори деца.
Повечето неговорещи деца са злояди.
Повечето неговорещи деца са се развивали нормално до година и половина, след това нещо е станало. Някои майки свързат проблема с една ваксина, която се поставя в тази възраст.
Децата, чиито майки са взели мерки още на 2 годишна възраст, след година вече са настигнали връстниците си и нямат проблем.

Това е моето наблюдение, нито претендирам да е точно, нито вярно. Само споделям.

А моята вина…

Непреодолима е. Когато видя, че синът ми е настигнал връстниците си, може би ще я преодолея мънчико.
Не трябваше да си купувам спокойствие и време за други дейности, оставяйки детето да гледа нон стоп анимации. Това е най-голямата ми грешка в отглеждането му. Спокойствие и време, за сметка на проблеми в поведението и общуването.

Психологът ме попита “Знае ли детето, че птицата лети, а рибата плува?”
От къде да знае, като аз не съм му казала.
Очаквала съм явно да получи информация от някъде другаде. Аз и баща му трябва да сме източника на информация, а ние тая роля я пренебрегнахме.