Папагал
27.07.2010 в 8:33 | Публикувано в Uncategorized | 1 КоментарНапредъка, който виждам до момента, е че синът ми е станал като едно ехо. Повтаря всичко след нас, къде вярно, къде не съвсем вярно. От изреченията повтаря последните думи (Ето виж, вали дъжд – той повтаря дъжд). Преди мълчеше като риба, не искаше да повтаря нищичко.
Телевизията никак не му липсва, по-спокоен е.
Спрях да купувам и шоколад. В следствие на което почна да яде повече нормална храна (което всъщност е логично). Е, все още не ще манджи, но нищо, не губя надежда.
Днес за пръв път ми врътна номер. Облякох му блуза, която не харесва, дърпа я, ядоса се, чак ревна. На масата имаше филия с лютеница, отиде, нацапа си пръстите с лютеница и си намаза блузата. И ме погледна победоносно. Хитрец си ти, Андрешко 
СПРЕТЕ ТЕЛЕВИЗОРА!!!
23.07.2010 в 14:35 | Публикувано в Uncategorized | 4 КоментараЕтикети: игра, рибено масло, телевизор, фина моторика
Първото, което направихме преди десетина дни е да спрем телевизора. Вредно, напрягащо нещо. Нищо не бучи вече, всичко е спокойно, не ми пищят бакогани, бен тен (нарочно го пиша с малки букви), звездни рейнджъри.
Ефектът е мигновен, наистина.
Купихме повече книжки.
Купихме блок за рисуване. Фината моторика – рисуване, оцветяване, рязане с ножица – тя е важна за развитието на ума, а от там и за проговарянето. Рисуването трябва да бъде с моливи или пастели, за да може детето да се научи да регулира натиска. С флумастри няма как да научи това. Скоро ще купя и водни бои, да си мажем вкъщи:)
Изтеглих от нета логопедични карти.
Като почне да ме слуша ще изтегля и картинки, които да оцветяваме. Да ме слуша – имам предвид да изпълнява каквото му казвам. Сега не иска, протестира много, иска той да определя игрите.
Запасихме се с много търпение и много усмивки.
Днес купихме и рибено масло, то е важно за мозъка, а той не яде риба. Ако детето ви яде риба, няма нужда от това.
С баща му се разбрахме една вечер той да се занимава с него, една вечер аз. Като сме двамата заедно става калабалък.
Първата вечер беше баща му. Пълен провал. Пищеше на всичко, хвърляше, нищо не стана.
Вечер преди да заспи му чета книжки. Приказки в стихотворна форма. Помните ли това “Ей, Гъбарко, добър ден. Моля те, кажи на мен, где ще мога за обед да си хапна малко мед?” Много я харесва. Когато му чета подобни приказки стои до мен и слуша, без да мърда. Докато чета посочвам Гъбарко, Шишарко, Мечо винаги, когато ги спомена.
Втората вечер беше моята вечер. Отново почна да пищи и да не иска нищо. Разхвърля всички книги, листа за рисуване, моливи. Аз взех един лист и молив и нарисувах кръгче. Той също взе молив и започна да рисува кръгче. Не му се получи, ядоса се, надраска всичко. След още няколко неуспешни опита отидохме на компютъра да гледаме логопедичните карти.
Те представляват картинки на животни, или предмети, или нарисувани действия. Започнахме да гледаме животните. Тактиката е следната – аз казвам “Какво е това?” и изчаквам малко, може пък да отговри. След като не отговори продължавам “Това е голяяям Мечо, той има очи, носле, уста, също като теб”. Издържа десетина карти и се вбеси пак.
На третия ден баща му се опитал да му покаже как да реже с ножица, не се е справил успешно, но му е било забавно.
Вчера, четвъртият ден, аз играх с него. Смених малко игрите. Подредихме няколко плюшени играчки, взех една пластмасова купа и лъжица и седнах да ги храня. Това му се стори много забавно, смя се много, слагахме ги после да пишкат на гърнето, да спят. Дадох му и той да ги храни, някои от тях падаха, плачеха, защото са си ударили ръчикчката, а той ги целуваше и гушкаше, за да не плачат. Дори повтаряше, не много ясно “Отвори уста, хайде сега аааам”.
После пак пробвахме логопедичните карти, този път всички животни изгледахме по два пъти. Това е коте, което прави мяууу, това го казвах за всички животни, за които ми е известно какви звуци издават.
Тази вечер и следващите аз ще се занимавам с него, защото баща му го няма.
Но не ми е досадно, измарям се от това, че квакам постоянно, за да му привлека вниманието.
Сега той търси постоянно игри с нас, не иска да бъде сам.
С яденето напредък почти няма. Въпреки че преди като видеше храна, различна от филия със сирене, блъскаше чинията. Вчера му дадох чиния, в която сложих печена риба, краставица, домат, сирене, подредени красиво. Нищо не хапна, повече си игра, само хляба си изяде, но поне не блъсна чинията.
Почна да повтаря повече думи след нас. Вчера застанaх срещу него и посочвах моите нос, уста, очи. Той правеше същото и повтаряше “нос, очи, уста…”. А на мен ми идеше да се разплача. Онзи ден пък подаде на кака си едно кубче и сам каза “Дай”. Помня, че дъщеря ми казваше по същия начин, когато проговаряше, понеже ние казваме дай, за да ни даде, той го използва, когато ни дава.
Толкова за сега:) Съвсем скоро ще пиша пак:)
Преглед при логопед и психолог
23.07.2010 в 13:42 | Публикувано в Uncategorized | Вашият коментарЕтикети: СИД, аутизъм, логопед, психолог, сензорно интегративна дисфункция
След като детето ми стана на 3 години, аз вече почнах много да се притеснявам за него. Но май не съвсем достатъчно. Прегледът при гореспоменатите ми послужи като шамар, отрезвителен, за да осъзная какво се случва. Заведохме го на платена консултация при психолог и логопед, две жени, които работят заедно и искаха заедно да дадат оценка.
Часът е 10,30, отиваме там, детето е в настроение, всичко е наред. Вадят му играчки, той си харесва една, играе си. На нас психолога ни задава въпроси – как е роден, имало ли е проблем, кога е проходил, лазил ли, кога е почнал да сяда… ей такива неща. След тези въпроси логопедът подреди пред сина ми няколко карти с различни илюстрации по тях. Той не обърна внимание, а продължи да играе с играчката, която му е най-интересна. Тя му я взе и каза, че сега няма да играе с това. И му каза “Анди, дай ми картинката с колата”. Той се разрева, разбесня. Тя повтори, че иска да й даде колата. Той взе картинката с колата, смачка я и я хвърли към нея.
Според тях синът ми има СИД – Сензорно Интегративна Дисфункция. И проявявал аутистични черти. Пратиха ни в психиатричната клиника Св. Никола.
След много четене за СИД съм сигурна, че синът ми не е в това състояние. Защото СИД е състояние, не диагноза.
За аутизма… няма да коментирам.
Оценката им е следната – самостоятелност и общо физическо развите отговаря на възрастта.
Речевите му способности отговарят на 14-18 месечно бебе.
БЕБЕ!
А синът ми вече е дете…
След мислене, четене, лутане със съпруга ми решихме да се занимаваме вкъщи с него. Ако не видим напредък – да го заведем в св. Никола. До края на август сме си дали срок. После… ще видим.
Ще споделям какво е научил, един вид дневник на неговата реч, за да мога да следя има ли прогрес и какъв е той.
Малко стъкмистика и моята вина
23.07.2010 в 10:56 | Публикувано в Uncategorized | Вашият коментарЕтикети: вина, статистика
Нали ви казвам, че много четох.
Прочетох двете огромни теми в БГ мама за трудно проговарящите деца.
И останах със следното впечатление.
Повечето неговорещи деца са момчета.
Повечето неговорещи деца са втори деца.
Повечето неговорещи деца са злояди.
Повечето неговорещи деца са се развивали нормално до година и половина, след това нещо е станало. Някои майки свързат проблема с една ваксина, която се поставя в тази възраст.
Децата, чиито майки са взели мерки още на 2 годишна възраст, след година вече са настигнали връстниците си и нямат проблем.
Това е моето наблюдение, нито претендирам да е точно, нито вярно. Само споделям.
А моята вина…
Непреодолима е. Когато видя, че синът ми е настигнал връстниците си, може би ще я преодолея мънчико.
Не трябваше да си купувам спокойствие и време за други дейности, оставяйки детето да гледа нон стоп анимации. Това е най-голямата ми грешка в отглеждането му. Спокойствие и време, за сметка на проблеми в поведението и общуването.
Психологът ме попита “Знае ли детето, че птицата лети, а рибата плува?”
От къде да знае, като аз не съм му казала.
Очаквала съм явно да получи информация от някъде другаде. Аз и баща му трябва да сме източника на информация, а ние тая роля я пренебрегнахме.
Разни сигнали за разни проблеми
23.07.2010 в 9:56 | Публикувано в Uncategorized | 1 КоментарЕтикети: злоядо дете, късно проговаряне
Четейки из интернет за проблемите с говора и липсата на такъв, ми се наби в главата следното: „Когато едно дете на две години не може да свърже две думи в изречение, значи има проблем“. Това не ме оставя на мира, не мога да си простя, че някак съм проспала цяла една година, без да видя проблема, който е бил пред очите ми.
През тази една година аз се успокоявах и ме успокояваха близки и познати с различни тези и предположения. Например – детето е интроверт; бабата на шестия братовчед на мъжа ми е проговорила на шест години; Анщайн е проговорил след три; детето просто си е такова; недей да го мъчиш и да се тормозиш и други подобни.
Не правете като мен! Ако детето Ви на 2 години не казва „Дай вода“ или „Мамо, ела“ , или каквото и да е изречение, вземете мерки, не се крийте от проблема, не си заравяйте главата. Може да е будно и умно дете, да е научило много неща, но липсата на говор е проблем, който рядко се оправя от самосебе си.
Спомняйки си някои неща от последната година, паралелно с това четейки много неща, които не съм знаела, виждам ясните знаци, които синът ми е давал.
До преди година детето ми ядеше всичко. Юли месец постепенно спря да харесва почти всичко. Докато не стигнахме до там да яде хляб и сирене основно.
Протест, проблем, знак, не знам какво е това. Но е нещо, на което трябва да се обърне внимание. А не да махнем с ръка и да си кажем „Е, злоядо дете. И аз бях така като малка. Ще се оправи. Ще огладнее и ще прояде“. Да, но не става така, не мога да си държа детето гладно, за да му пробутам супа, жестоко е.
Сега в яслата яде супа, но само водата от нея. Ако попадне вътре някое морковче – плюе веднага.
Обича шоколад. Много обича. Едва го ограничавам.
Тоест ако детето спре да яде – има проблем, това може да е протест, може да е здравословен проблем, а не просто злоядо дете.
Понякога родителите много се вглеждат. Понякога пък отхвърлят очевидните проблеми. Трудно е да се нацели златната среда. Но трябва.
Родната реч и моят син
22.07.2010 в 14:09 | Публикувано в Uncategorized | Вашият коментарЕтикети: късно проговаряне, логопед
Имам две чудесни деца. Дъщеря и син. Класика:)
Дъщеря ми вече е голямо момиче, на цели 9 години, ту е лъчезарна и усмихната, ту е кисела и крива, ту денят й е най-хубавият в живота й, ту най-лошият. Много рано ги налазва пубертета в днешни дни…
Синът ми е на скромните 3 години. Див и палав, но пък обича да бъде гушкан.
До тук всичко изглежда нормално, съвсем нормални средностатистически деца.
Но синът ми не говори.
Всичко се изсипа на главата ми сякаш изведнъж, защото аз не исках да видя проблема.
В блога пиша, за да мога да систематизирам всичко в главата си. Писането ми помага.
Това е вместо увод.
Блог в WordPress.com. | Theme: Pool by Borja Fernandez.
Статии and коментари feeds.
